Нов шанс за Странджа: климатолечението може да даде тласък на туризма и местната икономика

Възраждането на климатолечението в Странджа и възможностите за превръщането на Малко Търново в център за здравен и рекреативен туризъм отново влизат в дневния ред. Инициативата е добра, но за да се стигне до реални резултати, ще са необходими много повече от срещи и добри намерения – нужни са инвестиции, инфраструктура, европейско финансиране и последователна държавна политика.

Потенциалът на Странджа за развитие на климатолечение и здравен туризъм беше основна тема на среща, организирана от народния представител Пламен Карашев.

В дискусията участваха заместник-кметът на Община Малко Търново Деян Йотов, Таня Кирова – организационен секретар, Петко Костов – председател на местната структура на „Прогресивна България“, както и Валентин Атанасов и Злати Ковачева от Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм (БАКЗТ).

Според разпространената информация срещата има за цел да даде нов тласък на идеята Странджа да използва природните си дадености за развитие на специализиран туризъм, свързан с профилактика, възстановяване и почивка.

Посочва се също, че концепция, предложена по-рано от БАКЗТ на местната власт в Малко Търново, досега не е намерила необходимото приложение в стратегията за развитие на туризма.

Странджа има потенциал, но кога ще започнем да го използваме?

От Strandzha.online неведнъж сме поставяли въпроса за бъдещето на Малко Търново и необходимостта от нов икономически модел за развитието на района.

Странджа разполага с нещо, което много туристически дестинации трудно могат да предложат – обширни горски територии, спокойствие, сравнително слаба урбанизация, богато културно-историческо наследство и възможности за целогодишен туризъм.

Климатолечението би могло да се превърне в част от този модел. Но за да говорим за истински климатолечебен център, са необходими научна оценка на местните климатични условия, подходяща материална база, медицински специалисти и конкретни програми за профилактика и възстановяване.

Самото наличие на чист въздух и красива природа не е достатъчно.

Малко Търново има нужда от туристически продукт, който да привлича посетители не само през летните месеци и по време на празници, а през цялата година.

Участието на Деян Йотов е важен положителен знак

Особено положителен момент от проведената среща е присъствието на заместник-кмета на Община Малко Търново Деян Йотов.

Той е изключително образован и подготвен човек, който познава много добре процедурите за кандидатстване по европейски програми и механизмите за осигуряване на проектно финансиране.

Именно този опит може да се окаже изключително ценен, ако идеята за възраждане на климатолечението премине от етапа на обсъжданията към разработването на конкретни проекти.

Едно е да имаме добра концепция, а съвсем друго – да намерим подходяща програма, да подготвим необходимата документация, да осигурим партньори и да кандидатстваме успешно за финансиране.

Вярваме, че Деян Йотов има необходимите познания и административен опит, за да проучи възможностите за европейско финансиране и да съдейства за разработването на реален проект, свързан с климатолечението, здравния туризъм или необходимата за тях инфраструктура.

Разбира се, подобно финансиране не е гарантирано и ще зависи от условията на съответните програми, допустимите дейности и готовността на общината да подготви качествено проектно предложение.

Но присъствието на човек, който разбира тези процедури, дава основание за повече оптимизъм.

Защото на Малко Търново не му липсват идеи. Липсват достатъчно реализирани проекти, които да превърнат тези идеи в работеща икономика.

Петко Костов познава района и неговите проблеми

Друг положителен момент е участието на Петко Костов, председател на местната структура на „Прогресивна България“.

Костов е местен човек, който познава много добре Малко Търново, Странджа и проблемите, пред които е изправен районът. Това е важно предимство, защото развитието на една погранична община не може да се планира единствено от кабинети в София.

Местните хора знаят най-добре какви са реалните трудности – липсата на достатъчно работни места, ограничените възможности за младите семейства, недостатъчната туристическа инфраструктура и слабият инвеститорски интерес.

Надяваме се познаването на тези проблеми да помогне идеята да бъде превърната в конкретна програма с реалистични цели, а не да остане поредната добра концепция на хартия.

Сега е ред на народния представител Пламен Карашев

Организирането на подобна среща е положителна стъпка. Но истинската работа тепърва започва.

Надяваме се народният представител Пламен Карашев да използва възможностите си в Народното събрание, за да постави развитието на Странджа сред приоритетите на държавата.

Районът има нужда от парламентарна подкрепа, съдействие от ресорните министерства, достъп до национални и европейски програми и най-вече от реални действия.

Би било полезно да се потърси взаимодействие между Министерството на туризма, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие, общинската администрация и представители на бизнеса.

Ако държавата действително вижда потенциал в климатолечението в Странджа, това трябва да бъде подкрепено с проучвания, инвестиционни механизми и ясна пътна карта.

Иначе рискуваме след няколко години отново да говорим за същите възможности, без да сме направили необходимото за тяхното реализиране.

Без инвеститори няма да има икономически рестарт

Тук стигаме до най-важния въпрос. Кой ще инвестира?

За да се развива климатолечение, са необходими хотели, възстановителни центрове, специализирани комплекси, спортни и рекреативни съоръжения. Нужни са предприемачи, които да вложат средства, да създадат работни места и да развият услуги, способни да привличат посетители от България и чужбина.

Не можем да очакваме общината сама да изгради цялата необходима инфраструктура.

Ролята на местната власт и държавата трябва да бъде да създадат условия, при които частният капитал да прояви интерес към Малко Търново.

Това означава ясни правила, административно съдействие, подходящи терени, добра транспортна достъпност и активна работа за представяне на региона пред потенциални инвеститори.

Европейското финансиране може да бъде важна част от решението. Чрез подходящи програми биха могли да се подкрепят определени инфраструктурни, туристически или партньорски инициативи, когато отговарят на условията за допустимост.

Но европейските средства не могат да заместят необходимостта от частни инвестиции.

Една от възможностите е организирането на инвестиционен форум, посветен специално на Странджа, на който да бъдат представени конкретни проекти и възможности за публично-частни партньорства.

Нуждаем се не просто от реклама на природните дадености, а от предложения, които могат да се превърнат в работещ бизнес.

Пътят до Бургас остава ключов

Не можем да говорим за мащабно развитие на туризма и привличане на инвестиции, без отново да поставим въпроса за пътната инфраструктура.

Модерната транспортна връзка между Бургас и Малко Търново е от решаващо значение за бъдещето на общината.

Дългогодишната идея за четирилентов път, за която кметът Илиян Янчев настоява от години, би могла да промени перспективите пред района.

Нито един сериозен инвеститор няма да разглежда единствено природните дадености. Достъпността, времето за пътуване, наличието на квалифицирани кадри и качеството на инфраструктурата са също толкова важни.

Затова климатолечението не бива да се разглежда като самостоятелна инициатива, а като част от много по-голяма стратегия за икономическо развитие на Странджа.

Малко Търново има нужда от дългосрочна визия, която да обединява туризма, здравните услуги, земеделието, местното производство, културно-историческото наследство и привличането на инвестиции.

Климатолечението може да бъде един от основните елементи на тази визия, но не и единственият.

Трябва да се работи за създаване на разпознаваема туристическа дестинация „Странджа“, за по-добро международно представяне на региона, за целогодишни събития и за развитие на малкия и средния бизнес.

Особено важно е местните предприемачи да бъдат включени в процеса. Именно те могат да осигурят голяма част от услугите, които ще направят подобен туристически модел устойчив.

Приветстваме инициативата на Пламен Карашев и участието на представителите на Малко Търново и Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм.

Присъствието на заместник-кмета Деян Йотов и Петко Костов също е основание за оптимизъм. Единият може да допринесе с познанията си за европейските програми и административните процедури, а другият – с доброто познаване на местните проблеми и потребности.

В съчетание с парламентарна подкрепа и активното участие на бизнеса това би могло да се превърне в основа за реални действия.

Но ще очакваме и следващите стъпки – конкретни предложения, срокове, ангажименти и най-вече разговори с потенциални инвеститори.

Странджа няма нужда от поредното обещание за възраждане. Има нужда от хора, които могат да превърнат огромния ѝ потенциал в реални инвестиции, работни места и по-добър живот за местните жители.

Защото бъдещето на Малко Търново не трябва да зависи единствено от това колко красива е природата ни, а и от способността ни да създадем условия хората да останат, да работят и да инвестират тук.