Съвременните будители на Малко Търново: Милена Дренчева, Костадин Михайлов и Илиян Янчев – пазителите на духа на Странджа

На 1 ноември, Деня на народните будители, обръщаме поглед не само към великите личности от миналото, но и към хората, които днес съхраняват историята, културата и духовността на Малко Търново и Странджа. Милена Дренчева, Костадин Михайлов и Илиян Янчев са три имена, свързани с опазването на богатото наследство на нашия край.

Будителите не са само част от историята

Когато чуем думата „будител“, обикновено си представяме Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски или Христо Ботев. Хора, които са посветили живота си на българското национално пробуждане, просветата и свободата.

Но будителството не е останало в миналото. То продължава и днес, макар и в различни форми.

В Малко Търново, сгушено в сърцето на Странджа, тази мисия има особено значение. Тук, където всяка стара къща пази спомен, всяка песен разказва история, а параклисите и светилищата свидетелстват за вековна духовност, има хора, които не позволяват връзката с миналото да бъде прекъсната.

Те не пишат възрожденски учебници и не водят националноосвободителни борби. Но събират забравени истории, съхраняват песни, възстановяват духовни средища, организират културни събития и предават любовта към родния край на следващите поколения.

Днес ще ви разкажем за трима от тях.

Милена Дренчева – жената, която пази паметта на Малко Търново

Ако има място, в което духът на един малък български град продължава да живее независимо от времето, това е неговото читалище.

А ако има човек, който е превърнал читалищната дейност в своя лична мисия, това е Милена Дренчева.

От 2008 година тя е секретар на Народно читалище „Георги Попаянов – 1914“ в Малко Търново – институция с повече от вековна история, която продължава да бъде сред най-важните културни средища в Странджа.

През годините Милена Дренчева посвещава усилията си на съхраняването на местните традиции, обичаи, занаяти и фолклор. С нейното активно участие читалището организира празници, фестивали, изложби, творчески срещи и инициативи, които събират различни поколения около общата любов към родния край.

Сред най-разпознаваемите културни прояви е Фестивалът на занаятите „По малкотърновски – от извора на Странджа“, който представя богатството на местното културно наследство.

Но една от най-ценните страни на нейната дейност е работата ѝ като краевед и автор.

Милена Дренчева е автор на книгите „Звездец, прероден от легенди“, „Анекдоти и весели случки от миналото на малкотърновци“ и „Светилникът на Странджа“. Последната е посветена на 110-годишната история на читалището в Малко Търново. В нея са събрани архивни документи, спомени на самодейци, истории за местни личности и сведения за културния живот на града. Това е повече от летопис. Това е опит да бъде съхранена паметта на поколения малкотърновци, които са изграждали духовния облик на своя град.

В свят, в който все по-малко хора имат време да слушат историите на възрастните, Милена Дренчева прави точно обратното – събира ги, записва ги и ги оставя за бъдещето.

Защото един град не изчезва само когато улиците му опустеят. Той започва да изчезва и когато хората престанат да помнят неговата история.

А благодарение на хора като Милена Дренчева паметта на Малко Търново продължава да живее.

Костадин Михайлов – гласът, който съхранява душата на Странджа

Странджа е планина, която не може да бъде разбрана само с думи. Тя трябва да бъде чута. В нейните песни живеят любовта, болката, вярата, легендите и спомените на поколения странджанци.

Един от хората, които са посветили живота си на съхраняването на това богатство, е Костадин Михайлов – Динко.

Народен певец, фолклорист, изследовател, автор, учител и нестинар, той е сред разпознаваемите съвременни пазители на странджанската култура. Роден и израснал в село Бродилово, още от детските си години Костадин Михайлов започва да събира народни песни, легенди, предания и спомени от възрастните хора.

Обикаля домовете им, разговаря с тях, записва техните разкази и мелодии. Много от тези хора вече не са сред живите, но благодарение на събирателската му дейност част от тяхното знание е съхранено.

Костадин Михайлов е автор на няколко книги, посветени на фолклора и историята на Странджа, сред които „Фолклорният цвят на Странджа“.

Творческата и изследователската му дейност е свързана и с Историческия музей в Малко Търново. Но може би най-важният принос на Костадин Михайлов е работата му с младите хора.

Той е създател и ръководител на детската фолклорна формация „Странджанче“ към СУ „Васил Левски“ в Малко Търново.

Чрез нея децата не просто научават народни песни. Те се докосват до историята, обичаите и духовния свят на своите предци.

Защото истинското съхраняване на една традиция не е тя да остане записана в книга или архив.

Истинското съхраняване е да има кой да я продължи. И когато едно дете от Малко Търново запее стара странджанска песен, научена от Костадин Михайлов, това е най-яркото доказателство, че неговото дело има бъдеще.

В негово лице Странджа има не само изпълнител на своите песни, но и човек, който събира, изследва и предава духовното ѝ богатство.

Илиян Янчев – съхраняването на духовните корени и историческата памет на Странджа

Будителството има различни измерения. Понякога то се проявява чрез словото, друг път чрез песента, а понякога чрез обществената отговорност и усилията да бъдат съхранени духовните и историческите символи на един народ.

В тази посока е насочена и част от обществената дейност на кмета на община Малко Търново Илиян Янчев.

През годините с неговото съдействие и подкрепа се осъществяват множество инициативи за възстановяване и опазване на църкви, параклиси, светилища и духовни средища в Малко Търново и странджанските села.

Десетки са храмовете и параклисите, за чието възстановяване и поддържане през годините са полагани усилия с участието на местната общност, дарители, доброволци и институции.

Това не са просто ремонти на стари сгради.

В Странджа църквата и параклисът винаги са били нещо много повече от място за молитва. Те са събирали хората, пазили са традициите и са били част от духовната идентичност на всяко населено място. В някои от малките села, където днес са останали само шепа жители, възстановяването на едно духовно средище има особено силно символично значение. То показва, че мястото не е забравено. Че историята му има значение. Че връзката между миналото и настоящето все още съществува.

Наред с грижата за духовното наследство, обществената дейност на Илиян Янчев е свързана и с подкрепа за съхраняването на местните празници, традиционните събори, фолклорните прояви, културните инициативи и честванията на значими исторически годишнини.

Особено място заемат усилията за опазването и популяризирането на историческите местности, паметниците и местата, свързани с борбите за освобождението на Странджа.

Подкрепата за читалищната дейност, местните творци, културните институции и инициативите, които представят богатото наследство на региона, също е част от тази обществена отговорност.

В община като Малко Търново, изправена пред сериозните предизвикателства на обезлюдяването, подобни усилия придобиват още по-голямо значение.

Защото когато едно село губи жителите си, неговата църква, празник, история и традиции често остават последните живи връзки с поколенията, които са го изградили.

Обществената длъжност сама по себе си не е равнозначна на будителство. Но тя дава възможност да се подкрепят каузи, които надживяват отделните мандати и остават част от паметта на местната общност.

Именно в този контекст може да бъде разгледан приносът на Илиян Янчев към съхраняването на духовното и културно-историческото наследство на Малко Търново и Странджа.

Защото да пазиш корените на един край означава да създаваш възможност и следващите поколения да знаят откъде идват.

Трима души, три различни пътя, една обща кауза – Странджа

Милена Дренчева съхранява историята чрез книгите, читалището и живата памет на хората.

Костадин Михайлов пази странджанската душевност чрез песните, фолклора и работата с младите поколения.

Илиян Янчев допринася чрез обществените инициативи и институционалната подкрепа за опазването на духовното, историческото и културното наследство.

Три различни пътя, обединени от една обща кауза – Странджа.

Времето, в което живеем, поставя малките населени места пред тежки изпитания. Младите хора напускат, селата обезлюдяват, а с всяко отиващо си поколение изчезват спомени, песни, истории и традиции.

Именно затова делото на съвременните будители е толкова важно.

Те ни напомнят, че бъдещето на един край не се измерва единствено с новите сгради, пътищата и икономическите показатели.

То се измерва и с това дали децата познават историята на родното си място. Дали знаят песните на своите баби и дядовци. Дали разбират защо край всяко странджанско село има параклис, защо се отбелязват старите празници и защо трябва да пазим паметта за хората преди нас. Защото без памет няма принадлежност. А без принадлежност трудно се изгражда бъдеще.

Разбира се, Милена Дренчева, Костадин Михайлов и Илиян Янчев не са единствените хора, които заслужават признание за своя принос към Малко Търново и Странджа. Сред нас има учители, духовници, краеведи, творци, музейни и читалищни дейци, доброволци и обикновени хора, които всеки ден правят нещо значимо за своя роден край. Някои от тях никога няма да получат награда. Други няма да бъдат споменати в официалните речи. Но тяхното дело също заслужава уважение.

Защото будителството не е титла. То е дело.

Честит Ден на народните будители!