Читалището в Малко Търново с чудесна инициатива: Дядо Коледа ще раздава подаръци по домовете

В навечерието на най-светлия празник читалището в Малко Търново подготвя една наистина вълнуваща изненада за малки и големи. На 25 декември 2025 г. Дядо Коледа ще тръгне по домовете, за да раздава подаръци лично – жест, който обещава много усмивки, топли емоции и истинска коледна магия.

Записването за посещение се извършва в читалището или на телефон 0877059816 при Милена Дренчева, като крайният срок е 23 декември.

Това е една прекрасна идея, която не само ще зарадва децата, но ще донесе празнично настроение и на техните близки. Малко Търново за пореден път доказва, че когато общността е сплотена, Коледата е още по-вълшебна. 🎄✨

Коледната магия идва в Малко Търново!

На 5 декември (петък) от 17:00 часа площад „Преображение“ ще грейне в празнична светлина!
Малко Търново ще запали светлините на своята коледна елха, а първите искри на празничното настроение ще внесат децата от ДГ „Юрий Гагарин“ и СУ „Васил Левски“.

Очакват ви усмивки, музика, детски гласове и онази топлина, която само Коледа може да донесе.
Елате да посрещнем празничния сезон заедно, в уютната атмосфера на нашия град.

Коледа започва тук – в Малко Търново!

Пореден успешен лов за дружинката от Малко Търново

Странджа отново показа характера си – сурова, тиха и величествена, но щедра към онези, които я уважават. Ловната дружинка на Малко Търново приключи още един излет с успех – доказателство, че традицията е жива, уменията са предадени и усвоени, а духът на ловците остава непроменен през годините.

Още в ранните часове на деня гората посрещна мъжете със студен въздух, влажна мъгла и тишина, нарушавана единствено от лай на кучета и тихо изречени указания. Стъпките им сякаш вплитаха ритъм с дъха на земята. Всеки лов – дори и с познат маршрут – е нова история, ново предизвикателство и нова среща с дивата природа.

Успехът и този път бе заслужен. След проследяване, търпение и точен момент, излетът завърши повече от удовлетворяващо – с добър трофей и още един записан ден във ловния календар. В Малко Търново подобни моменти не са просто резултат от късмет. Те са плод на години в гората, на опит, на дисциплина и на разбирателство между хора и кучета – връзка, изграждана бавно, с уважение и доверие.

Странджа пази славата си.
А дружинката – честта си.
И за пореден път – наслука!

Андреев ден в Малко Търново

Днес България почита Свети Андрей Първозвани — символ на надеждата, покровител на новото начало, първия призван ученик и носител на благословение. Празник, който не само просветлява традицията, но и събира общността около вярата, добротата и човешката топлина.

По повод празника кметът на Малко Търново, г-н Илиян Янчев, сподели искрени думи за почит, уважение и благодарност:

„Днес почитаме Свети Андрей Първозвани – покровител на надеждата, на новото начало и на благословенията, които идват тихо, но променят живота ни. На този светъл ден отправяме и пожеланията си към нашия свещеник о. Андрей. Честит имен ден, отче Андрей! Благодарим за силата на словото, за вярата, която поддържате в хората, и за отдадеността, с която служите на нашата общност. Нека Бог Ви пази и Ви дава здраве, смирение и мъдрост!🙏
На всички именици пожелавам здраве, светлина и благополучие. Нека празникът донесе добри дни и топлина в домовете ви!“

В Малко Търново Андреевден е не просто дата — той е спомен за корен, традиция и единство. Празник, в който се пожелава светлина в душите, здраве в семействата и благословение над дома.

Честит празник на всички, които носят името Андрей — да бъде пътят ви озарен и благословен!

Село Звездец – историческа памет в сърцето на Странджа

Село Звездец, едно от старите странджански селища, пази в себе си история, белязана от труд, борби, огън и възраждане. За първи път се споменава през XVII век под името Гьоктепе – „син хълм“. Още тогава е било значим животновъден център и едно от най-големите села в цяла Странджа.
Могъщите пасища, богатите гори и близостта до старите търговски пътища превръщат селището в оживено и проспериращо място.

Бурни векове и изпитания

В края на XVIII и началото на XIX век селото преживява тежки години – кърджалийски нападения многократно го опожаряват. Въпреки това, животът не спира. Хората се събират, възстановяват домовете си и удържат на историческите бури.

Именно в този период, в началото на XIX век, в Гьоктепе е открито първото училище в Странджа. С него идва и знанието, и просвещението – огънят, който не може да бъде унищожен.

Борба за вяра и национална самостоятелност

Историята на Звездец е тясно свързана с името на поп Георги Стоянов Джелебов – духовник и революционен дух.
Той смело се противопоставя на гръцкото духовенство, отрича подчинението на селото към Созополската митрополия и отстоява правото на българска църква. В знак на бунт и пробуждаща се национална самостоятелност, жителите прогонват митрополитския протосингел и отказват да плащат наложените църковни такси.

През 1867 г. в селото вече действа българско училище с учител Тома Арамазов, а гъркоманският свещеник е заменен с български – поп Койчо Апостолов. Това е време, в което духът на свободата узрява.

Преображенското въстание и жертвата на Звездец

Гьоктепе е сред ключовите центрове на Преображенското въстание (1903). Решението за неговото начало е взето недалеч – на Петрова нива, свещено място за цяла Странджа. За войвода е избран Киро Узунов, а селото дава своите смели бунтовници и войводи.

Потушаването на въстанието носи тежки рани – 25 от 100 къщи, училището и църквата са опожарени, населението е принудено да напусне. Но след бурята отново идва завръщане.

Ново начало

В годините след въстанието част от жителите се връщат. След Балканските войни (1912–1913) се заселват и бежанци от Източна Тракия, които носят нов живот и нови корени.
През 1926 г. населението вече достига 574 души, а Звездец остава живо, макар и променено.

Днес – село с памет и идентичност

Звездец не е просто точка на картата – то е хроника на борби, оцеляване, духовност и непреклонност.
Село, което преживява огън, но не губи душата си.
Село, което ражда учители, войводи, духовни водачи и пазители на историята.

Името може да е променено, но духът остава.
Звезден. Странджански. Български.

Черно-бялата поезия на Резово през обектива на Йонко Русев

Професионалният фотограф Йонко Русев отново ни напомни, че истинското изкуство не е в цвета, а в възприятието, линията, светлината и усещането. Във Facebook той сподели серия от черно-бели кадри, заснети в село Резово – място, където морето среща границата, а животът говори тихо, но дълбоко.

На пръв поглед – детайли.
Но в ръцете на майстор — котви, въжета и рибарски мрежи се превръщат в история.

В снимките му виждаме ръжда по желязото, напомняща за бурни сезони и за тежкия труд на рибарите.
Канати, заплетени като живот, като море, което никога не стои неподвижно.
Стара лодка, на която времето е издълбало своя подпис, все още пази духа на хората, превърнали морето в дом, в съдба, в ежедневие.

Черно-бялата визия прави изображението не просто документ,
а емоция.
Запечатва не момента, а смисъла в него.

С няколко кадъра Йонко Русев не просто показва Резово — той разказва Резово.
Мястото, където морето не е фон, а герой.
Където рибарската мрежа е не реквизит, а жива история.
Където светлината и сянката танцуват като в театрото на тишината.

Това не са снимки.
Това е поглед.
Това е памет.
Това е фотография, която говори.