От Петрова нива до всяка изсечена гора: гласът на кмета разбуди региона

Понякога една дума, изречена навреме, тежи повече от десетки доклади.
Такъв беше и случаят с позицията на кмета на Малко Търново г-н Илиян Янчев по повод състоянието на пътя към Петрова нива.

Един въпрос към министъра.
Една категорична позиция.
И лавина от реакции.

Но тази история не започва от разбития път. Тя започва от любовта към Странджа.

Петрова нива не е просто местност в гората. Там е обявено Преображенско въстание. Там ехти историята на саможертвата. Там всяко лято се събират хора, които носят в сърцето си паметта за свободата.

Когато пътят към такава светиня се превърне в кална нива, въпросът вече не е административен. Той става личен. Защото всеки странджанец усеща това като посегателство.

И точно това каза г-н Янчев – ясно, без заобикалки.

Тази позиция не беше политически жест. Тя беше естествена реакция на човек, който години наред защитава битa, традициите и културата на Странджа.

Г-н Янчев не за първи път застава зад каузи, свързани с опазването на региона. Независимо дали става дума за културни събития, исторически обекти или развитието на туризма, неговата линия е една – Странджа трябва да бъде пазена.

И затова думите му отекнаха толкова силно.

Под публикацията му започнаха да валят коментари.
Хората не говореха само за един път. Те говореха за изсечени склонове, за камиони, които минават ден след ден, за поляни, които вече ги няма.

Сякаш тази позиция отвори врата. Натрупваното с години напрежение излезе наяве.

„Гората е разорана.“
„Пътищата се унищожават.“
„Сечта не спира.“

Това не бяха просто думи. Това беше болка.

Повече от инфраструктура

Странджа е тиха планина. Тя не крещи. Но когато се наруши равновесието ѝ, хората усещат.

Сечта не е просто икономическа дейност. Тя променя ландшафта. Унищожава почви. Оголва склонове. Разрушава пътища. Прогонва дивеч. Отнема от чара на място, което живее от природата си.

И когато достъпът до Петрова нива се затруднява заради тежка техника, това става символ на по-голям проблем.

Лидерството се познава в трудните моменти

В такива моменти се вижда кой поема отговорност и кой мълчи.
Позицията на г-н Илиян Янчев не беше удобна. Но беше необходима.

Защото понякога е нужно някой да каже на глас това, което всички виждат.

И ако едно изказване успя да събуди толкова силна обществена реакция, значи темата е назряла. Значи разговорът трябва да продължи.

Странджа не е ресурс. Тя е наследство.

Пътят към Петрова нива ще бъде възстановен. Така или иначе.
Но по-важният въпрос остава – ще намерим ли баланса между стопанисването и опазването?

Гневът, който се надигна, не е срещу развитието. Той е срещу безконтролното унищожение.

А когато един кмет застане открито в защита на планината си, това заслужава не само внимание, а и уважение.

Защото Странджа не е просто място на картата.
Тя е дом.