Конските врисове пресъхнаха

За четвърти път в последните пет години един от големите карстови извори край Малко Търново – Конските врисове – пресъхна.
Това природно чудо, векове наред дарявало живот и свежест на местните хора и животни, днес отново е в мълчание. Камъните блестят сухи, а някогашният буен поток е останал само в спомените на по-възрастните.

Лятото на 2025 г. е едно от най-сухите и горещи лета в България от средата на 20-и век досега, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Обичайно вината за пресъхването на изворите се търси в климатичните промени и намалените валежи. Но все повече местни хора казват на глас онова, което мнозина мислят – че човешката намеса, безогледната сеч и оголените склонове на Странджа са може би основната причина. Когато гората изчезва, земята изсъхва, а карстовите извори, свързани с подземните води, започват да умират.

Всеки ден десетки камиони, натоварени догоре с дървен материал, напускат планината. Извозват се вековни букове и дъбове, които векове са задържали влагата и са пазили живота на извори като Конските врисове. Пейзажи, които до вчера бяха зелени и сенчести, днес са превърнати в оголени поляни.

А някога тук картината е била различна. Преди много години земите около врисовете са били обработваеми – нямало е незасято педя. Овошни градини и лозя са покривали склоновете, а водата на извора е давала живот и сила на труда на хората. Конските врисове са били не просто извор, а сърцето на поминъка, място на срещи и живот.

Днес местните хора се питат: трябва ли да се наложи строга забрана на сечта в района, докато не е станало твърде късно? Защото тук не става дума само за дървета, а за вода, за земя, за бъдеще.

Затова призивът към институциите е ясен – нужни са спешни и решителни мерки за опазване на водните ресурси и горите на Странджа. Защото всяка капка е живот, а всяка гора е страж на бъдещето.

Конските врисове не са просто извор. Те са част от душата на Странджа. И ако днес ги оставим да пресъхнат, утре може да загубим много повече – самата сила на планината, която векове е поддържала живота на този край.

Текстът е подготвен по информация от г-н Георги Бъклев, виден общественик и член на Общинския съвет в Малко Търново.