Малко известен факт: защо старите хора мълчат край извора?

Ако сте израснали в Странджа или сте слушали разказите на старите хора, вероятно сте забелязали нещо странно – край извора не се говори много. Понякога изобщо. Не се вика, не се кара, не се обсъждат тежки неща. Всичко става тихо. Сякаш мястото го изисква.

За старите странджанци изворът не е просто вода. Той е живо място. Смятало се е, че водата „слуша“ и „помни“. Затова около нея се говори малко и внимателно – да не се „разбърка“, да не се обиди, да не си тръгне.

Мълчанието край извора е било и знак на уважение. Както влизаш тихо в църква, така се подхожда и към водата. Много хора първо са пиели, после са си измивали лицето и чак тогава – ако изобщо – са казвали дума. Често само: „Дай Боже“ или „Жива вода“.

Има и друго вярване – че изворът взема това, което носиш вътре в себе си. Ако си гневен, ако говориш лошо, водата ще го отнесе, но може и да ти го върне. Затова хората са мълчали, за да оставят лошото да си отиде без думи.

Днес мълчанието край извора изглежда странно. Свикнали сме да бързаме, да говорим, да снимаме. Но ако се спрете за миг, ако поседите тихо и чуете само водата – ще разберете защо старите хора са вярвали, че изворът лекува не само тялото, но и мислите.

А вие помните ли такива обичаи от СТРАНДЖА?
Разкажете ни. Странджа се помни, когато се споделя.