Ако пчелите в Странджа изчезнат…
Ако някой ден в Странджа стихне жуженето на пчелите,
ако въздухът вече не трепти от златните им крилца,
ако кошерите останат без живот,
тогава и гората ще замлъкне.
Ще изчезнат билките, с които бабите лекуват,
ще увяхнат цветовете, от които вятърът тъче аромати,
ще замре песента на дивите ливади,
защото пчелите са душата, която опрашва живота.
Без тях мановият мед ще остане само спомен,
празни ще стоят бурканите по рафтовете,
ще млъкнат приказките за Странджа и нейната сладка благословия.
Ще си отиде поминъкът на пчеларите,
ще си отиде надеждата на земята.
Без пчели,
градините ще раждат по-малко,
дърветата ще цъфтят напразно,
а природата ще заприлича на пустиня без песен и без плод.
Защото пчелите са невидимата нишка,
която свързва небето и земята,
хората и горите,
цветята и меда,
живота и бъдещето.
Нека не допуснем Странджа да остане без своите пчели,
защото когато загубим тях,
губим най-тихата, но най-силната молитва на планината –
тяхното жужене, което казва:
„Тук животът продължава.“
Този текст за пчелите в Странджа носи в себе си тъга и надежда, звучащи като нежна романтична песен.
Думи, които разказват за живота, природата и онова невидимо жужене, което държи света жив.
Ако някой от вас, музиканти, композитори или изпълнители, усети тази поезия в сърцето си, нека ѝ даде мелодия.
Нека тези думи оживеят като песен – като молитва за Странджа и за всичко красиво, което не бива да губим.
Ще бъде чест да се превърне в музика, която да докосне хората.
