Малко Търново ще посрещне чудотворната икона „Предвъзвестителка“ – духовен празник на 8 август

Кметът на Община Малко Търново, г-н Илиян Янчев, отправи специално обръщение към жителите и гостите на града по повод предстоящото духовно събитие на 8 август, което ще обедини вяра, традиция и благословение:

Ето какво сподели кмета на Малко Търново г-н Илиян Янчев:

„Скъпи съграждани и приятели,

На 8 август (петък) от 18:00 часа, храм „Успение Богородично“ в нашия град ще отвори широко вратите си за едно специално и благословено събитие – вечерня с молебен канон на Пресвета Богородица, отслужена от Негово Високопреосвещенство † Сливенския митрополит Арсений.

Същият ден е и храмов празник на църквата ни, в чест на Св. Григорий Синаит, чието име носи и Трапезата (Престолът) в олтара на параклиса, помещаващ се в храма.

Фактът, че в Малко Търново ще бъде донесена чудотворната икона на Света Богородица „Предвъзвестителка“ именно в този ден, е знак на благословия и небесна закрила за всички нас.

Затова нека бъдем заедно – всички: малки и големи, вярващи и търсещи, в този миг на духовно единение!

Да се помолим, да се смирим, да запалим по една свещ, и да почувстваме, че сме част от нещо по-голямо, по-чисто и много истинско – с отворени сърца.“

Събитието е духовен акцент за цялата общност, което ще събере миряни, гости и духовници в молитва и тиха благодарност. Очаква се храмът да се изпълни с вяра, благоговение и общностен дух, както в най-светлите дни на Странджа.

Община Малко Търново отправя покана към всички – нека този 8 август бъде не само празник на храма, но и на вътрешния ни мир и духовната ни връзка с Бога и помежду ни.

Храм „Успение Богородично“, Малко Търново
Начало: 18:00 ч.
Служба от Сливенския митрополит Арсений

Добре сте дошли!

Лято в ритъма на Странджа: Фолклорен клуб „Настроение“ ви кани на пъстра програма от събития

С голяма радост и любов към родния край, Фолклорен клуб „Настроение“ от град Малко Търново отправя покана към всички почитатели на българския фолклор да се включат в поредица от вълнуващи събития, които ще се проведат през юли и август в сърцето на Странджа.

Програма на предстоящите участия:

• 26 юли – Фестивал на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“, гр. Малко Търново

• 2 август – Панаир в село Граматиково

• 9 август – Панаир в село Бръшлян

• 16 август – Национален възпоменателен събор „Петрова нива“

• 23 август – Участие в Летните културни празници на град Малко Търново

Всяко от тези събития е възможност да се потопим в магията на странджанския фолклор – да усетим ритъма на гайдата, да запеем със сърце, да се върнем към корените. Чрез песни, танци и облекла, носещи белезите на традицията, Фолклорен клуб „Настроение“ прославя богатото културно наследство на региона.

„Обичайте се! Обичаме ви и ние!“ – с тези думи завършва поканата на клуба, който с усмивка и сърце пази жив духа на Странджа. Не пропускайте да станете част от това пъстро и родолюбиво лято!

Грънчарството в Странджа – изкуството, което носи духа на земята

През XIX и първата половина на XX век грънчарството е било един от водещите занаяти в Странджа, съсредоточен основно в два центъра – Лозенград и Малко Търново. В Малко Търново занаятът е пренесен от далечните Елена и Копривщица, откъдето местните майстори черпят вдъхновение и знание.

Център на грънчарството в Малко Търново

Около 1912 г. в града има около десет грънчарски работилници, като четири от тях са в Попниколовата махала, две – в местността Къргуево, а останалите – разпръснати в други части на града. До 40-те години броят на работилниците спада до четири, но занаятът остава жив и продължава да се предава от поколение на поколение.

Глината – сърцето на занаятчийството

Грънчарите в Малко Търново използват специална глина – с тютюнев или черен цвят, без примеси от пясък. Най-подходящата глина се е добивала в местността Божейме – на около два километра южно от града. Калфите и чираците, които помагали на майстора, извършвали тежката работа – събиране на дърва, носене на вода, копаене и размесване на глината.

Изделия със значение и душа

Грънчарските изделия в Малко Търново са били разнообразни и разделени според тяхното предназначение:

• Трапезни: паници, стомни, пирусчета, гърнета, гювечи и др.

• Обредни: сватбарски крондири за черпене с вино, кандила, купички за баене.

• Стопански: кюнци за водопроводи, коминни тръби, саксии, поилки, играчки като свирки.

Изделията на местните грънчари се славели в цялата Хасекия и били наравно по качество с тези от Лозенград, Айтос и дори Чипровци. Причината – изключително майсторско глеждосване и усет към формата и функцията.

Последните пазители на традицията

Сред последните майстори-грънчари в Малко Търново са имената на Жеко Грънчаров, Петко Томов, Стойчо Тодоров и Стирена Стиренов. Занаятът в града остава жив до 1985 г., когато Стирена Стирянов последно упражнява своето изкуство.

Грънчарството днес

Макар грънчарството да е вече рядкост, то продължава да живее благодарение на фестивала „По Малкотърновски – от извора на Странджа“. Вече 14 години на него участва грънчарница „Орлето“ от град Айтос, които представят изкуството и уменията на отминалите времена, вдъхвайки живот на един занаят, който носи духа на земята.

Занаятът кошничарство – наследство от Лозенград до Стоилово

Кошничарството е сред онези занаяти, които дълбоко се вплитат в начина на живот, труда и поминъка на странджанския човек. То не е само занаят, а част от битовата култура, практичното ежедневие и връзката с природата. В Странджа, нуждата от кошничарски изделия възниква естествено покрай други основни дейности в региона – риболов, лозарство, животновъдство и особено въглищарство. Кошовете са нужни навсякъде – за събиране на грозде, за пренасяне на дървени въглища, за съхранение на риба и земеделска продукция.

В края на XIX век кошничарството се утвърждава най-вече в две селища – Лозенград и Стоилово. Именно в Лозенград се заражда традицията, откъдето по-късно тя се пренася в българската част на Странджа. Стоиловци бързо възприемат занаята, като не само го усвояват, но и поддържат активна връзка с лозенградските майстори – ежегодно секат и подготвят пръти от леска, които доставят на юг за изработка на кошове. Така се създава естествена занаятчийска мрежа между двете общности.

През 30-те години на XX век над 100 домакинства в село Стоилово се препитават от кошничарство – впечатляваща цифра, свидетелство за значението на занаята. През 1928 г. местните майстори се обединяват в Кооперация „Леска“, чиято основна цел е да организира продажбата на продукцията и да освободи производителите от търсенето на пазар. Това дава нов тласък на занаята и го прави устойчив източник на доходи за цели семейства.

Използваните материали са били разнообразни – леска, мъждравка и върба. Мъждравката, например, е използвана главно за изработка на здрави въглищарски кошове, докато лозенградските майстори с върбовите си пръчки изработвали по-фини и деликатни изделия.

За съжаление, през 50-те години кошничарството бързо запада, изместено от индустриалните материали и промени в селскостопанската техника. Занаятът започва да изчезва и до днес е почти забравен.

Но надеждата остава жива. Днес Станко Киров е последният известен кошничар в Бургаска област – и щастие за всички ни е, че именно той продължава да показва майсторството си по време на Фестивала на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“. Още от първото му издание, той е неизменна част от събитието, вдъхновяващ пример за силата на традицията, предадена през поколенията.

Нека не забравяме, че всяка кошница, изработена на ръка, носи в себе си не само практичност, но и духа на Странджа, вплетен във всяка пръчка.