Странджа без гора = Царево под вода
Последните порои в община Царево оставиха след себе си разрушени мостове, наводнени къщи и затворени пътища. Село Кости бе буквално залято – реката излезе от коритото си и превърна улиците в канали. Това не е случайност. Това е директна последица от начина, по който се отнасяме към гората на Странджа.
Как гората предпазва от наводнения?
Дърветата са естествени „гъби“.
Едно голямо дърво може да поеме и задържи между 200 и 500 литра вода в почвата чрез кореновата си система. Горите забавят движението на валежите към реките и подпомагат водата да се просмуче в земята, вместо да се излива наведнъж по склоновете.
Корените укрепват почвата.
Когато гората е здрава, кореновата система намалява ерозията и задържа почвата стабилна. Без дървета склоновете стават нестабилни, реките носят кал и тиня, а наводненията са по-опустошителни.
Горите действат като „задържащ резервоар“.
Листната маса и хумусът на горската почва абсорбират валежите. Според изследвания, горска почва задържа до 5 пъти повече вода, отколкото гола или обработваема земя.
Без гора – повече вода в реките.
При отсечени масиви валежите стигат директно до реките и водата се покачва рязко, което води до преливания и разрушения.
Наводненията в Царево, потопените улици в Кости и затворените пътища са доказателство за една проста истина – ако Странджа изгуби гората си, всяка буря ще носи риск от бедствие.
Въпросът е неотложен: Нужно ли е да чакаме нови трагедии, за да се въведе мораториум върху сечта в Странджа?
Опазването на гората е опазване на човешки животи, на инфраструктура, на цели общности.
Странджа не е просто гора – тя е естествена преграда срещу наводненията. Ако я загубим, ще плащаме цената с потопи, каквито вече виждаме в Царево.
