Село Звездец – историческа памет в сърцето на Странджа
Село Звездец, едно от старите странджански селища, пази в себе си история, белязана от труд, борби, огън и възраждане. За първи път се споменава през XVII век под името Гьоктепе – „син хълм“. Още тогава е било значим животновъден център и едно от най-големите села в цяла Странджа.
Могъщите пасища, богатите гори и близостта до старите търговски пътища превръщат селището в оживено и проспериращо място.
Бурни векове и изпитания
В края на XVIII и началото на XIX век селото преживява тежки години – кърджалийски нападения многократно го опожаряват. Въпреки това, животът не спира. Хората се събират, възстановяват домовете си и удържат на историческите бури.
Именно в този период, в началото на XIX век, в Гьоктепе е открито първото училище в Странджа. С него идва и знанието, и просвещението – огънят, който не може да бъде унищожен.
Борба за вяра и национална самостоятелност
Историята на Звездец е тясно свързана с името на поп Георги Стоянов Джелебов – духовник и революционен дух.
Той смело се противопоставя на гръцкото духовенство, отрича подчинението на селото към Созополската митрополия и отстоява правото на българска църква. В знак на бунт и пробуждаща се национална самостоятелност, жителите прогонват митрополитския протосингел и отказват да плащат наложените църковни такси.
През 1867 г. в селото вече действа българско училище с учител Тома Арамазов, а гъркоманският свещеник е заменен с български – поп Койчо Апостолов. Това е време, в което духът на свободата узрява.
Преображенското въстание и жертвата на Звездец
Гьоктепе е сред ключовите центрове на Преображенското въстание (1903). Решението за неговото начало е взето недалеч – на Петрова нива, свещено място за цяла Странджа. За войвода е избран Киро Узунов, а селото дава своите смели бунтовници и войводи.
Потушаването на въстанието носи тежки рани – 25 от 100 къщи, училището и църквата са опожарени, населението е принудено да напусне. Но след бурята отново идва завръщане.
Ново начало
В годините след въстанието част от жителите се връщат. След Балканските войни (1912–1913) се заселват и бежанци от Източна Тракия, които носят нов живот и нови корени.
През 1926 г. населението вече достига 574 души, а Звездец остава живо, макар и променено.
Днес – село с памет и идентичност
Звездец не е просто точка на картата – то е хроника на борби, оцеляване, духовност и непреклонност.
Село, което преживява огън, но не губи душата си.
Село, което ражда учители, войводи, духовни водачи и пазители на историята.
Името може да е променено, но духът остава.
Звезден. Странджански. Български.
