Света Марина край Сливарово – лечебният извор и чудото на вярата
Дълбоко в сърцето на Странджа планина, край малкото и китно село Сливарово, се намира едно място, което местните хора почитат с благоговение – аязмото на Света Марина. Сгушено сред вековни дъбове и пътеки, забулени в зеленина, това свято място пази легенда за вяра, изцеление и закрила.
Според преданието, в далечни времена, край Сливарово живеело младо момиче сляпо по рождение. В една своя молитва то се зарекло да тръгне из гората и да търси помощ не от хора, а от светицата закрилница на водите – Света Марина. Водено само от вярата и вътрешния си зов, момичето се озовало при горски извор, където водата кристално бликала от камък с дълбока пукнатина.
Там, в миг на просветление, момичето умило очите си с изворната вода – и прогледнало. От този ден мястото се смята за чудотворно, а водата – за лековита. Местните го нарекли аязмото на Света Марина и започнали да го почитат като свято място, където молитвите се сбъдват, ако са искрени.
Всяка година, на 17 юли – денят на Света Марина, жители и гости на Странджа се събират там, за да запалят свещ, да си налеят от водата и да отправят молба за здраве. Вярва се, че светицата закриля жените и децата, предпазва от зли сили и дарява душевен покой.
Днес аязмото край Сливарово е малък параклис, потънал в зелена тишина, където единственият звук е ромонът на лековития извор и шепотът на вятъра – напомняне, че Странджа пази не само природа, но и вяра, изкована от векове.
