Петльовден – денят на мъжката рожба и майчината смелост
В Странджа има празници, които не просто се отбелязват – те се помнят. Петльовден е точно такъв ден. Ден, в който историята, легендата и народната памет се преплитат в един силен разказ за жертвоготовност, род и оцеляване.
Според преданията, празникът води началото си от мрачните времена на кръвния данък – когато османската власт е отнемала малки момчета, за да ги превръща в еничари. Легендата разказва за смела майка, която отказала да даде сина си. Заплашена, че ще бъде заклано детето ѝ, тя заявила, че по-скоро сама ще го погуби, но няма да го предаде.
През нощта извела момчето далеч от селото и го скрила. А на разсъмване, на прага на дома си, заклала петел и поръсила с кръвта му навред – за да изглежда, че злото вече е сторено. Когато турците дошли отново, останали смаяни от решимостта на майката и повече не посегнали на децата от това село.
Оттогава този ден се почита като празник на мъжката рожба, като символ на майчината сила и като знак за началото на рода.
И до днес по странджанските села Петльовден се отбелязва с характерния ритуал – на прага се коли петел, а с кръвта му се прави знак за здраве и закрила. Вратите се кичат с червени конци, а момчетата се благославят за сила, живот и продължение на рода.
На трапезата присъства петльова чорба или яхния, домашен хляб и вино – простичко, но дълбоко смислено угощение. Това не е просто обред. Това е памет. Това е благодарност. Това е обещание.
Петльовден ни напомня, че българският род е оцелял не само с оръжие, а и с майчина решимост, с хитрост, с любов и с жертва. В Странджа този ден се усеща особено силно – като тих поклон пред всички жени, които са опазили бъдещето.
Нека го помним.
Нека го предаваме.
Нека пазим корена си.
