Кошничарството в Странджа – забравен занаят със силни корени в Стоилово

Занаятът кошничарство – наследство от Лозенград до Стоилово

Кошничарството е сред онези занаяти, които дълбоко се вплитат в начина на живот, труда и поминъка на странджанския човек. То не е само занаят, а част от битовата култура, практичното ежедневие и връзката с природата. В Странджа, нуждата от кошничарски изделия възниква естествено покрай други основни дейности в региона – риболов, лозарство, животновъдство и особено въглищарство. Кошовете са нужни навсякъде – за събиране на грозде, за пренасяне на дървени въглища, за съхранение на риба и земеделска продукция.

В края на XIX век кошничарството се утвърждава най-вече в две селища – Лозенград и Стоилово. Именно в Лозенград се заражда традицията, откъдето по-късно тя се пренася в българската част на Странджа. Стоиловци бързо възприемат занаята, като не само го усвояват, но и поддържат активна връзка с лозенградските майстори – ежегодно секат и подготвят пръти от леска, които доставят на юг за изработка на кошове. Така се създава естествена занаятчийска мрежа между двете общности.

През 30-те години на XX век над 100 домакинства в село Стоилово се препитават от кошничарство – впечатляваща цифра, свидетелство за значението на занаята. През 1928 г. местните майстори се обединяват в Кооперация „Леска“, чиято основна цел е да организира продажбата на продукцията и да освободи производителите от търсенето на пазар. Това дава нов тласък на занаята и го прави устойчив източник на доходи за цели семейства.

Използваните материали са били разнообразни – леска, мъждравка и върба. Мъждравката, например, е използвана главно за изработка на здрави въглищарски кошове, докато лозенградските майстори с върбовите си пръчки изработвали по-фини и деликатни изделия.

За съжаление, през 50-те години кошничарството бързо запада, изместено от индустриалните материали и промени в селскостопанската техника. Занаятът започва да изчезва и до днес е почти забравен.

Но надеждата остава жива. Днес Станко Киров е последният известен кошничар в Бургаска област – и щастие за всички ни е, че именно той продължава да показва майсторството си по време на Фестивала на занаятите „По Малкотърновски – от извора на Странджа“. Още от първото му издание, той е неизменна част от събитието, вдъхновяващ пример за силата на традицията, предадена през поколенията.

Нека не забравяме, че всяка кошница, изработена на ръка, носи в себе си не само практичност, но и духа на Странджа, вплетен във всяка пръчка.