Джигити на пътя и дърводобив без контрол: Нужен ли е мораториум върху сечта в Странджа?
Силен обществен отзвук предизвика публикация във Facebook от Миглена Барцулева, която сподели тревожен случай от пътя към Бургас. Камион, натоварен с огромни дървени трупи, се е движил с над 100 км/ч, изпреварвайки колона от автомобили и качвайки се на моста с явна опасност за всички участници в движението.
„Изнасянето на дърва продължава, нищо че за населението няма“
Публикацията засяга и друг болезнен въпрос – липсата на дърва за огрев за местните хора, докато камионите продължават да изнасят ценната дървесина от Странджа без видим контрол.
Официалното обяснение често е: „Мокро било, затова не се добиват дърва за населението“.
Но когато става въпрос за дърводобив с тежка техника и транспортиране на огромни трупи, „мокрото“ изведнъж не пречи. Това поставя под съмнение двойните стандарти и липсата на ясно регулиране.
Странджа – гора или ресурс за изчерпване?
Странджа е защитена територия. Дом на столетни гори, уникален климат, богата флора и фауна. В последните месеци обаче все по-често се споделят сигнали за:
-
прекомерна сеч
-
износ на дървесина
-
липса на дърва за местните жители
-
нарушена инфраструктура от тежка техника
-
опасни натоварени камиони, движещи се по пътищата
Всичко това поражда логичния въпрос: Не е ли време дърводобивът в региона да бъде временно спрян с мораториум?
Време ли е за мораториум върху сечта в Странджа?
Нуждата от спешен контрол става все по-очевидна. Мораториум би дал възможност:
-
да се провери законността на сечите
-
да се направи реална оценка на ресурсите
-
да се осигурят количества дърва за местното население
-
да се гарантира, че транспортът се извършва безопасно
-
да се предотврати безвъзвратното унищожение на горски масиви
Докато институциите мълчат, гражданите започват да говорят по-силно – заради безопасността си на пътя, заради опазването на природата, и заради правото да имат достъп до собствените си ресурси.
Обществен сигнал с голямо значение
Публикацията на Миглена Барцулева не е просто оплакване. Тя е ясен сигнал към институциите, че:
-
пътищата ни не са безопасни
-
контролът над дърводобива е недостатъчен
-
хората изискват прозрачност и справедливост
Докога ще продължава това? И колко опасни инциденти трябва да се случат, за да бъдат взети мерки?
